* * *

Елха, змей и паун

Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна преперици.
Не е нашло дребна лова,
най е нашло вита ела,
вита ела съковита.
Той извърна тънка пушка,
та удари вита ела,
вита ела съковита;
удари я във върхове,
изкърти я из корене.
Из корене излезнала
малка мома змейовица.
Той я хвана за ръчица,
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
- А бре, лудо, аджамия,
и това ли да те уча?
Съпаши ми корав пояс -
превържи ми бели ръки,
развържи ми червен чумбер -
превържи ми черни очи;
па ме хвани за ръчица,
та ме води при майка си.
Да не рече твоя майка:
"Наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натуряла!"
Но да рече твоя майка:
"Леле, сино, мили сино,
къде увзе тая мома?
Не е мома като мома,
най е мома ясно слънце!
Очите й - ясни звезди,
веждите й - плетен гайтан,
като ходи - вятър вее,
като седи - слънце грее,
като дума - бисер ниже!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019