* * *

Девер се бори с мечка

Стоян на мама думаше:
- Майко ле, стара майчице,
канят ме, мамо, молят ме,
далеко за булка да ида -
през девет села, в десето,
през две ми води студени.
Мама Стоян думаше:
- Не ходи, синко, далеко!
Като през гора минеш,
там има мечка стръвница.
Стоян мама не слуша
и си за булче тръгна.
Мина през девет села, в десето,
през девет гори в десета
и през две ми води студени.
Когато за булка отивали,
мечка стръвница нямало,
като се назад връщали,
мечката на кръстопът стоеше
с едно ми малко меченце.
Руното й - като повесма,
зъбите й като черясла,
със зъби тръни късаше.
Че като я видели, всички се разбягали,
само Стоян с булка си останал.
Ах, че се Стоян и мечка подхващат,
три дни и три нощи се борили.
Когато те се борили,
от Стоян кърви течели
и викнал той на Тодорка,
своята млада булка:
- Тодорке, бука хубава,
да махнеш туй малко мече,
че ми пречи в борбата!
Тодорка мече подхвана.
Ах, че се Стоян ядосал
и здраво хванал мечката,
и високо я издигнал,
и я тупнал в земята.
И тогаз мечката душица предаде.
И със Тодорка Стоян тръгнал,
и вкъщи я той завел
и казал после на майка си:
- Майко ле, стара майчице,
ето на тебе отмяна,
а на мене - булка хубава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016