* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Цар Стефан ходил,
лика да си намери,
лика, негова прилика.
Ходил цар Стефан и се върнал,
никъде прилика не си намерил.
Негова сестра Марийка,
тя на Стефан думаше:
- Байно льо, бачо Стефане,
де ходи, батко, де ходи,
намери ли си прилика?
Цар Стефан дума Марийка:
- Ходих, Марийке, де ходих,
никъде прилика не намерих.
Марийке, сестро Марийке,
ама нещо ще ти обадя,
Марийке, да ме послушаш!
Ти на мен много приличаш,
я, хайде да се вземем!
Марийка дума батко си:
- Стой, бате, недей тъй дума,
таз дума е за мен зла чума,
де се е чуло и видяло,
брат сестра жена да взема?!
Срамота, бате, грехота.
Тогава й Стефан продума:
- Аз, Марийке, за друго хортувам!
Ти имаш ръка юнашка
и сърце потайно,
потайно, още сестринско.
Ще дойдеш в мойто царство,
на връх на Стара планина,
там са м,и Марийке, дворцовете,
за пушка да те оженя,
а пушка е дор мойта снага,
за сабя ще те оженя,
а сабя е мойта месечина,
коя над снага ми изгрява,
в гъсти нощи потайни.
Тогава се Марийка зарадва:
- Прости ми, батко Стефане,
ще стегна ръка юнашка,
ще взема сърце потайно,
в твоето царство ще дойда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017