* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Тръгнал ми е, холън, цар Стефан
да си ликата той укри,
ликата и приликата.
Девет години той ходил,
девет кончета уморил
и десето възседнал,
не можал да си намери
ликата и приликата.
Като се назад връщали
и си в порти влизали.
На среща му иде Маринка
с бели менци на рамо.
Тя си менците сложила,
кончето му целунала
и на цар Стефан думала:
- Царю ле, братко Стефане,
намери ли лика и прилика?
- Сестро ле, сестро Маринке,
девет години съм ходил,
девет кончета уморих
и десетото възседнах,
не можах да си намеря
ликата и приликата.
Казвай, Маринке, обаждай,
ти ще ми бъдеш за лика,
за лика и за прилика.
- Не бива, братко, не става,
стария закон не дава.
- Ще бива, Маринке, ще става.
Казвай, Маринке, обаждай,
има ли нещо да казваш?
- Ще бива, братко, ще става,
сред море манастир направи
и ние двама ще се вземем.
С царя шега не бива,
той си заповед издаде,
и са манастир направили,
пък на Маринка думаше:
- Има ли още да казваш?
- Ще бива, братко, ще стане,
да събереш петдесет попове
и осемдесет владики,
и петстотин учени даскали.
С царя шега не бива,
царска дума да две не става.
Канил ги царя и събирал,
като се всичките събрали -
попове, владики и даскали,
Маринка закони на попове подава,
попове закони четяха
и на Маринка думаха:
- Ще бива, Маринке, ще става,
старият закон дава.
От попове ги вземала,
на владики ги подава,
владики закони четяха
и на Маринка думаха:
- Ще бива, Маринке, ще става,
старият закон дава.
От владики ги вземала,
на даскали ги подала.
Даскали закони четяха
и на Маринка думаха:
- Не бива, Маринке, не става,
старият закон не дава.
Цар Стефан се люто разсърди,
той си заповед издаде,
да направят три фурни каменни.
Че са направили три фурни,
палили ги три дни и три нощи.
В първата хвърлили попове,
във втората хвърлили владики,
в третата - учени даскали.
Като ги у фурната хвърлили,
Маринка на царя думаше:
- Царю ле, братко Стефане,
калесвай, братко, събирай,
дорде се агнета опекат,
хората да се съберат.
Калесвал царя, събирал,
като са хората събрали,
първата фурна оттулили -
попове на въглени станали;
втората, като оттулили,
владики на бял пепел станали;
третата, като оттулили,
даскали на столове седяли
и пак бяло книжле четяли,
и на Маринка думали:
- Не бива, Маринке, не става,
старият закон не дава!
Цар Стефан дума на Маринка:
- Сестро ле, сестро Маринке,
я си ръката ти подай,
ръката да ти целуна,
че голям грях, сестро, направих,
дето исках да се оженим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017