* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Седнали са й стари хора,
драги наш Господи,
наз Антон седи спорид дума,
и светинец на поклон седи,
Яврам листи позлатени,
стари хора, стари баби,
идат, пият и си хортуват.
Че си запя едно момче,
едно момче с тънко гърче,
че запяло чудна песен,
чудна песен на Колада.
Кой де го чу, се са запря,
че са запря гора и вода,
гора и вода, земя и небе,
да послуша чудна песен;
най ни са запря едно дръвче,
едно дръвче читалато,
читалато, шестклонато,
прокълна го й Вишън Господ:
- Расти, дръвче, да пораснеш,
да пораснеш, лист да спуснеш,
лист да пуснеш, цвят да цъфнеш,
цвят да цъфнеш, род да не вържеш.
Раснало дръвче, пораснало,
ни пораснало, ни е лист спуснало,
лист спуснало, цвят цъфнало,
цвят цъфнало, ни е род вързало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016