* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Онаа стърна лепа рудина,
во рудина е велик манастир,
во манастира свети Никола,
и света Петка, света Неделя;
света Неделя свещи ми сучит,
а света Петка църква ми метит,
свети Никола книга ми пеит,
книга ми пеит, сълзи ми ронит.
И му долета Богородица,
Богородица с Бога на ръце,
и му долета на десно рамо;
и ми говори Богородица:
- Егиди брате, свети Никола!
Що книга пеиш и сълзи рониш?
Я сум си дошла да ме пречестиш.
- Егиди сестро Богородице!
Изповедви се и пречестви се,
да не гре'о'и нещо ми имаш.
Тога говори Богородица:
- Егиди брате, свети Никола!
Аз да ти кажа що греф си има -
uога си вървеф низ Димна гора,
низ Димна гора пуста планина,
'се що ме виде, 'се простум стана,
'се простум стана и път ми стори;
до трине древя не ми стана'е,
не ми стана'е, ни път ми стори'е.
Тога й я люто прокълнаф:
- Тонка ясика тонка да бидит,
тонка да бидит, сенка да немат.
Тонка елва тонка да бидит, *
ни цут да цутит, ни род да родит.
Зелени бръшлен зелен да бидит,
зелен да бидит зиме и лете,
цут да цутит, род да родит,
род да родит, църни ягленя.
Се изповедва и се пречести.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016