* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Рано рани свети Гьорги,
рано рани на Гергьовден;
оседла си добра коня
да обиде в ред овчаре.
Агнета се изагниле,
говеда се изтелиле,
всяка крава теле води.
Па отиде в ливадите;
ливадите трева немат,
зимниците измръзнале,
летниците излипсале;
той се назад повърна.
Майка Гьорги отговаря:
- Леле варе, синко Гьорги,
весел отиде, скръбен доде!
Гьорги майце отговаря:
- Леле мале, стара мале!
Обидох си ливадите,
ливадите трева немат.
Майка Гьорги отговаря:
- Не грижи се, синко Гьорги,
да нароси ситна роса,
да навали гергьовски дъжд,
па си иди на Спасовден,
та обиде вред синори.
Послушал свети Гьорги,
та удари ситна роса.
Кога било на Спасовден,
той воседна добра коня,
отиде на ливадите,
зимниците изкласили,
летниците вретенили,
ливадите кон не гази.
Зарадва се свети Гьорги,
из друм върви, песен пее.
Що го зачу, 'се послуша,
едно дърво трепетлика
не се запря, не послуша.
И прокле го свети Гьорги:
- Да би дал Бог, трепетлика,
'се ти да трепериш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016