* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

- Вено ми, Вено галено,
доде ми беше малено,
много ми бешо хубаво!
Отка ми, Вено, порасна,
много ми, керко, погрозне!
Вена й вели, говори:
- Мале ле, стара майчице,
майка ми си, своя ми си,
та и ти ле не веруваш?
Мене ме, мале, змей люби,
ката ми вечер дохожда,
и тая вечер кье дойде,
и мене с него кье кара,
кье ме кара змейовите,
змейовите, мале, езере!
Майка й вели, говори:
Вено ми, Вено галено,
кога брат ти кье се главе,
кье се глави, кье се жени,
дека майка да те тера,
на теб каниска да прати?
Вена й вели говори:
- Мале ле, стара майчице,
вземи си блага ябълка,
вземи овчарска тояга
и тръгни, мале, по тия,
по тия длъги друмове,
и питай, мале, разпитай,
дек са змейови езере!
Пусни си блага ябълка,
на мен на скути кье падне,
тогай азе кье се сета,
оти брат ми кье се глави,
кье се глави, кье се жени,
и аз на сватба кье дойда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015