* * *

Лов на чуден елен

Що загърмя, що затрещя,
хей, Коладе ле, мой Коладе ле, -
дали вятър гора ломи,
или змей си ламя гони?
Нито вятър си гора ломи,
нито змей си ламя гони,
най е била сур Елена,
сур Елена позлатена,
напред бяга, назад гледа,
назад гледа и говори:
- Ой те тебе, добро юначе,
не мори се, не троши се,
че аз съм си от кошута,
от кошута първескиня,
първо мляко аз съм сукла,
първо мляко кошутино!
Отговаря Добър юнак:
- И аз съм си от девойка,
от девойка първескинка,
първо мляко аз съм сукал!
Че си шибна бързо конче,
че достигна сур Елена,
застъпи й пъстри поли,
загриза й русите коси
и я хвана за ръчица,
за ръчица, за десница,
че я метна на коня си,
заведе я у дома си,
у дома си, при майка си,
на майка си добра снаха,
а на него - добро булче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014