* * *

Лов на чуден елен

Зори ми се й зазорило, Коладе ле,
низ хубава българска земя, Коладе ле;
то не било ясно зори,
най ми било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
добра коня, чер гарвана.
Че си гони сур елена,
сур елена, сребророга.
Елен бяга и говори:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не ме гони, не си мори,
не си мори хранен коня.
Не е елен за стигане,
че е елен от кошута,
от кошута първескинка,
девет години кърма сукал,
я десета саян ходил.
Разсърди се Добър юнак:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка първаскинка,
девет годин кърма сукал,
я десета зоб зобено.
Веднъж провишна, дваж подскокна,
че си стигна сур елена.
Сечеше го, дробеше го.
Отговаря сур елена:
- Ой те тебе, Добър юнак,
не ме сечи, не ме дроби,
че улови, че ме изведи,
на свет деня, на Коледа.
Тебе ще хвалят, мне ще каят:
"Аферим тебе, Добър юнак,
язък тебе, сур елена!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014