* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Варди Никола Лиляна,
варди я, не изварди я,
сака я, не иссака я.
Никола майка думаше:
- Синко Николо, Николо,
че майка да те научи,
какво Лиляна да вземеш -
ти легни, синко, та умри,
мама че рано излезне
на високото бунище,
че майка да викне, да плаче:
"Бре, овам, село големо,
снощи Никола жив и здрав,
а сега мъртъв осъмна!"
Най-напред иде Лиляна,
под мишка носи бел покров,
у ръце носи босилек.
Лиляни дружки думаю:
- Очу му стои на поглед,
уста му стои на подсмив,
ръце му стои на поват.
И той се вдигна, та стана,
па я у църква заведе,
и на попа вика да венча.
Братя й църква оптекли,
та Никола уловиха,
живи га меса режаю
и у уста му тураю:
- На ти, Никола, Лиляна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014