* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

- Мър, мамо, мър, мила мамо,
я стани рано, по-рано,
да ме от съня събудиш,
рано на нива да ида,
нивата да си завърша.
Кога са сепна, събуди,
при биволето отишъл,
биволи да си назоби.
Караман бивол порева:
- Ранко е още, Стояне -
петлите не са пропяли,
зобта си не сме изяли!
Стоян биволи не слуша,
извади бяла пченица
и впрегна кола желязна.
Кога край село отиде,
буен се огън издигна -
три диви, три самодиви
край огън хоро играят.
Стоян покрай тях замина
и си на нива отиде.
Еднъжкен, дважкен обърна,
люта го глава заболя,
люта глава, клето сърце.
Той на орало полегна.
Караман бивол порева:
- Я ставай, ставай, Стояне,
я ставай, в село да идем,
майка ти да те лекува -
на самодивки крилото,
на дива коза млекото,
да тури да го повари,
майка ти да те запови.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013