* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано рани свети Гьорги,
рано рани, кон потруди,
кон потруди на Благовeц,
на Благовeц, на Гергьовден.
Та отводя долу, долу,
долу, долу, в долна земя,
да обиде зелен синор,
зелен синор, сиво стадо,
дали й здраво иззимило,
дваж по-здраво изягнило,
изягнило, избагнило.
Не е здраво иззимило,
дваж по-здраво изягнило,
изягнило, избагнило.
Зимнината не класила,
летнината не никнала,
сиво стадо не агнало,
не агнало, не багнило.
Весел ходи свети Гьорги,
весел ходи, сърдит дойде.
Срещнала го й Божа майка,
срещнала го й, питала го й:
- Добра среща, свети Гьорги,
га те питам, да ми кажеш,
да ми кажеш, да не лъжеш -
къде си ми кон потрудил,
кон потрудил на Благовeц,
на Благовeц, на Гергьовден?
Свети Гьорги отговаря:
- Ой те тебе, Божа майка,
га ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа,
къде съм си кон потрудил,
кон потрудил на Благовeц,
на Благовeц, на Гергьовден -
ходил съм си долу, долу,
долу, долу по вилает,
по вилает, по синори.
Кво сторим, направим -
огладихме сиромаси,
сиромаси и сираци...
Божа майка отговаря:
- Не грижи се, свети Гьорги,
да се грижи самси Господ!
да-ще Господ ситна роса,
ситна роса, кален дъждец,
изникна ще летнината,
изкласи ще зимнината,
изягни ще сиво стадо,
изягни ще, избагни ще -
захрани щим сиромаси,
сиромаси и сираци!
Даде Господ ситна роса,
ситна роса, кален дъждец.
Пак подрани свети Гьорги,
пак подрани на Гергьовден,
та отиде долу, долу,
долу, долу по вилает,
по вилает, по синори.
Сърдит ходи свети Гьорги,
сърдит ходи, весел дойде.
Срещнала го й Божа майка,
срещнала го й, питала го й -
свети Гьорги отговаря:
- Не грижи се, Божа мале,
зимнината й изкласила -
на конята до гривата;
летнината й изникнала -
на конята до зенгии;
дваж по-здраво изягнило,
изягнило, избагнило!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014