* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Ой, мили свети Гьорге!
Свети Гьорги църкве мете,
църкве мете, книга чете,
и си рони дробни сълзи.
Согледа го стара майкя
и говори на свети Гьорги:
- Защо, синко, църква метеш
и си четеш бела книга,
бела книга - черно писмо,
и си рониш бели сълзи?
Свети Гьорги говореше:
- Мале ле, мила майчице,
полето берекет нема!
Майка му вели-говори:
- Ой, мили Свети Гьорге,
и това ли да те учим,
да те уче, да науче?
Нощем роси ситна роса,
денем грее ясно слънце,
тури поле на разпара;
па си чекай една неделя,
па си яхни врана коня,
та си ойди у полето,
да си видиш равно поле,
да си видиш берекето!
Послуша си Гьорги стара майка -
нощем роси ситна роса,
денем грее ясно слънце,
тури поле на разпара.
Па си яхна врана коня,
па си ойде у полето,
та си виде берекето -
пролетниците никнали,
есенните му класили.
Радуе се свети Гьорги;
настоя се на полето,
па си дойде свети Гьорги,
дойде при негова стара майка,
та на майка си казуе:
- Мале ле, мила майчице!
Есенните ми класиле,
пролетните ми никнале,
полето ми е весело!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014