* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Гьоргийо, свети Гьоргийо!
рано рани свети Гьоргия,
Гьоргийо, свети Гьоргийо,
та възседна врана коня,
та отиде да обиде,
всичко поле по краина,
весел ойде, илен дойде.
Никой смее да го пита,
попита го стара майка:
- Що си, сине, ухилено,
ощ' по-уилен кон докарваш?
Проговаря син й Гьорги:
- Нали питаш, стара мале, -
пролетното не никнало,
есенното не класило!...
Проговаря стара майка:
- Не бой се, синко Гьоргийо,
че даде Господ, че даде,
спасови буйни дъждове
и пролетни ситни росици,
всичко, синко, че поникне,
че поникне, че вретени!
Какво е майка казала,
така е всичко станало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014