* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги кон си седлай,
кон си седлай, кон си язди,
оседлал го, оюздил го,
сини седла неседлани,
жълти юзди неюздени,
препасал го с три колана,
три колана сиви смоци,
че си ходи горе, горе,
на връх планина,
да обижда сиво стадо,
сиво стадо, млад кейово,
живо ле е, здраво ле е.
Де го сгледа млад кехая,
та говори на негови,
на негови чобанчета,
чобанчета, кьопълчета:
- Що стоите, що гледате,
я пойдете, суземете,
суземете споменарки,
сосечете фидан гора,
соплетете вити стръги,
привървете сивой стадо,
издоете пресной млеко,
полвината подквасете,
полвината подблажете,
да си гостим свети Гьорги,
да си гостим, да го сложим!
Отговаря свети Гьорги:
- Ой, кейово, млад кейово,
аз не съм дошел да ме гостиш,
да ме гостиш, да ме сложиш,
най съм дошел да ми хванеш,
да ми хванеш шаро агне,
шаро агне с подояче,
де бе сукло девет майци,
девет майци, подойници
и своята десетата!
Ой ти, Гьорги, добър юнак,
тебе пея - Бога славя,
от Бога ти много здраве,
от дружина - веселина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014