* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Майка Петранка думаше:
- Стани ми, сине, Петранке,
спиш ли още, ненаспа ли се?
Всички невести студена вода донесоха
и равни дворове изметоха,
а ти спиш още, ненаспа ли се?
Петранка майка продума:
- Стига си, майко, гълчала,
вчера на хоро ойдохме,
на това хоро голямо -
като си, майко, погледнах
редом поредом мъжете,
всички мъже, майко, хубави,
а мой Тодорчо - най-грозен.
Аз ще го, майко, напусна,
за друго либе ще се оженя,
дек сме се с него либили,
либили, още лъгале.
Майка Петранка продума:
- Сине Петранке, Петрано,
това да не си сторила!
Нали е Тодорчо имотен,
имотен, още заможен,
има си ниви кръстати
и равни, равни ливади.
Има си, мамо, жълти жълтици
и кара, кара грошове.
Петранка майка продума:
- Ръжда му, майко, яла парите,
опустял му, майко, имота,
кога немам към него любовта.
Ща си взема, мамо, друго либе,
дет сме се с него либили
и сме си с него лика-прилика.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013