* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Прочу се Радка хубава,
девет я момци искаха,
майка й не я даваше,
че няма даре тъкано.
Прочу се Стоян - клет вдовец,
и той за Радка отива.
Радка си плаче,
плаче, не ще го,
майка й я предумва:
- Вземи го, Радке, вземи го,
че той е много имотен,
че много пари той има,
нищо, Радке, че е вдовец.
Думали й, предумали я.
Като си на път тръгнаха,
бяло й було сложиха,
че си на коня яздеха.
Минаха гора зелена,
настана поле широко.
Тихи ми ветрец повея,
дребен ми дъждец зарося.
Вятър на Радка було отвей,
бяло й лице блеснало,
като планински снегове,
като граждански бял памук.
Стоян се от конче приведе,
Радка да си целуне.
Остро му ножче излетя,
на Радка в сърцето налетя.
Веднага Радка издъхна.
Стоян се високо провика:
- И туй ли нещо дочаках!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013