* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
всичките булки станали,
дребни си телци отлъчили,
сиви говеда изкарват,
студена вода донесли,
подлели и са премели,
пък ти, Петранке, не ставаш.
Стига спа, не наспа ли се?
Петранка мама думаше:
- Стига ми, мамо, мърмора,
аз няма, мамо, да стана!
Снощи съм била на гуляй,
нито съм яла и пила,
редом мъжете гледала -
тоз хубав, мамо, по-хубав,
нашият Тодор - най-грозен.
Аз ще го, мамо, напусна,
за други ще се оженя,
за други, мамо, по-хубав.
Петранината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Мълчи, Петранке, не думай,
ако те Тодор дочуе,
главата ще ти отреже.
Ти не му гледай хубостта,
а най му гледай имота.
Петранка мама думаше:
- Пусто му остало имота,
ръжда му яли парите,
кат не ми е на мен живота.
Отде ги зачу млад Тодор,
че й главата отряза.
Глава се валя, търкаля,
мокър й език говори:
- Не ща го, мамо, не ща го,
за други ще се оженя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013