* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Една Милица у мама,
мама Милице думаше:
- Снахо Милице, Милице,
що си ми, снахо, кахърна,
кахърна, та не весела?
Милица майци думаше:
- Мале ле, стара свекърво,
вчера съм на годеж ходила,
на годеж, на братов главеж,
ред съм юнаци гледала.
Всичките, мамо, хубави,
нашия Стоян най-грозен,
най-грозен и най-омразен.
Всичките мъже с обувки,
а мойто любе с цървули.
Всичките мъже с калпаци,
а мойто любе с кюляфче.
Я ще го, мале, напусна.
Мама Милице думаше:
- Снахо Милице, Милице,
ти не му гледай хубостта,
но най му гледай имота -
имане, снахо, с казане,
саята пълна с говеда,
пчелника пълен със пчели.
Милица майци думаше:
- Мале ле, стара свекърво,
ръжда му яло парите,
метил да му ял имане,
га не ми й любе на сърце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013