* * *

Поплак от богат, но грозен мъж

Свекърва дума Милица:
- Снахо Мило льо, Мило льо,
що ми се сърдиш, снахо льо,
сърдиш се, не ми хортуваш,
ни ме с очи не погляваш?
Милица дума свекърва:
- Мале ле, стара свекърво,
как да ти дума продума,
как да те с очи погледна?
Снощи съм, мале, ходила
на зевет, на братов годеж.
Всичките наред седяха,
все съм ги наред гледала
и съм ги наред служила.
Всичките лика с прилика,
па мойто любе най-грозно,
най-грозно, та най-омразно.
Свекърва дума Милица:
- Снахо Мило льо, Мило льо,
ти не му гледай грозното,
ами му гледай имане -
агъла пълен с говеда,
саята вакли овнета,
килера жълти жълтици,
хамбаря бяла пченица.
Милица дума свекърва:
- Мале ле, стара свекърво,
кучета му яли говеда,
вълци му драли овнета,
муха му яла пченица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013