* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени накови.
Сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосяваше,
обосяваше, още охромяваше.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Защо не ми кажеш,
къде си ти вечер ходиш
с твоето конче хранено?
Момчил на Еленка думаше:
- Като ме питаш, ще ти кажа,
ще кажа без да те излъжа.
Аз си ходя, Еленке,
в цар Костадиновите палати,
там си, Еленке, залюбих
цар Костадиновата дъщеря.
Любя я, Еленке, и ще я взема,
тебе млада вдовица ще оставя.
Като чу Еленка тези думи,
пъстра си хурка на кръста забоде,
бяла къделя задяна
и си за цар Костадинови замина.
Като при царя отиде,
при царя, цар Костадина
и си на царя продума:
- Царю ле, царю честити,
опустяло ти е царството,
царството, господарството.
Кога не можа да хванеш
Момчил, млад войвода.
Той си дъщеря ти залюбил,
любил и ще я вземе,
мене вдовица ще остави,
с мъжка рожба на ръце.
Люто се царят разсърди,
че си гавази извика
и на всички поръча -
Момчил жив да хванат
и при него да го доведат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014