* * *

Убийството на Момчил юнак

Еленка дума Момчиле:
- Момчиле, пръвна пръвнино,
вечер си кончето каериш,
сутрин избосява -
четири крака за четири хиляди.
Дали е от много каране,
или от много зобене?
Момчил на Еленка думаше:
- Нито е от много зобене,
нито от много каране -
далеч си любе залюбих -
Мара бяла гражданка,
жълта софийска еврейка.
Еленка, пуста душманка,
бели си ръце цапнала,
че отиде горе у стаята,
бяла хартия вземала,
с черно мастило пишеше:
"Цар Кольо, цар Костадине,
утре е Света неделя -
Момчил на черква ще дойде,
той е залюбил сестра ти -
да му главата отрежете!"
Цар Костадин три хиляди войска събира.
Момчил на черква отиде
и си кончето завърза,
когато си Момчил излезе
и си навън погледна,
черквата с войска оградена.
Момчил на конче думаше:
- Мойто конче алено,
много си ме места отървало
и от тука ако ме отървеш,
краката ти ще подкода
със златни подкови,
със посребрени налове,
със посребрени гвоздее!
Конче на Момчил думаше:
- Байно ле, баче Момчиле,
от много те места преминах
и от тука ще те премина -
да извадиш игли сребърни
и ме в сърцето боднеш,
юнашко сърце да разлудя!
И конче през високи плетове прескочи,
и си войската изгази,
право у тях си отиде,
и на Еленка думаше:
- Бърже, Еленке, отвори -
три хиляди войска ме достига,
ще ме тука затрий.
Еленка на Момчил думаше:
- Портите да ти отвори
Мара бяла еврейка,
жълта софийска кокона!
Тогиз на сестра си Боянка повикал:
- Бърже, Боянке, отвори,
портите да ми отвориш!
Боянка на батко си думаше:
- Не можа, батко, да стана,
днес ме й буля поскала
и ми й косата вързала
в сребърните диреци.
Момчил на Боянка думаше:
- Боянке, сестро, подръпни,
ако се косата откъсне,
Бог друга ще ти посади,
ако се дирек счупи,
от злато дирек ще направя!
Боянка, кат са дръпнала,
косата си оскубала
и тръгнала порти да отваря.
Буля й ключовете скрила,
тя на батка си думаше:
- Няма с какво да ти отворя!
Момчил на Боянка думаше:
- Боянке, сестро Боянке,
да идеш у дълбоките мазии,
да вземеш малкото топче платно,
малкото, триста аршина
и го през дувар прехвърлиш,
да се вътре увия,
дано ме, сестро изтеглиш!
Боянка си платно прехвърли
през девет боя дувар.
Той се у платното зави.
Кат го Боянка теглеше,
Елена, пуста душманка,
скритом ножиците лапнала,
скришно платното отрязала,
до осем боя дувар паднал
и си три хиляди войска стига,
и си Момчила съсича.
Тогаз Еленка порти отворила,
боюр на войска думала,
златни трапези постлала,
да ядат, джанъм, да пият.
Най-младото капитанче,
то на Еленка думаше:
- Момчиловите ботуши да донесеш,
Еленке, да ги обуя.
Кат ги обул, до кръста му са стигнали!
- Шапката да му донесеш,
да си главата туря!
Кат му шапката залюпи,
кат тригодишно чадърче,
три годин дъжд да вали,
пак нямаше да го накваси.
Тогаз капитанче й главата отряза:
- Тя тогоз гидия издала,
мене за три дни ще издаде!
И я с газ я запаля,
да яде дружина, да пие,
Еленка да им свети.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014