* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със посребрени подкови
и позлатени гвоздеи.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин конче обосева,
обосева, охромева.
Еленка дума Момчилу:
- Момчиле, любе Момчиле,
Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам -
правичко да ми обадиш,
да не ме, любе, излъжеш,
на мене лъжа не бива,
не бива и не минова!
Вечер си конче ти ковеш
със посребрени подкови
и позлатени гвоздеи,
вечер ти конче ковано,
сутрин конче обосева,
обосева, охромява -
де ходиш нощем с кончено?
Момчил Еленки думаше:
- Еленко, любе Еленко,
правичко ще ти обаде,
без да те, любе, излъже.
Аз ходе, любе Еленко,
във Цариграда голема,
в цар Костадину палати.
Той има до три дъщери,
най-мъничката дъщеря -
хубава Мара гъркиня.
Аз нея любя, Еленко,
любя я и ще се вземем,
теб ще, Еленко, парясам,
парясам, ще те оставям!
Еленки жално дожаля,
та взема бела кинига
и още черно мастило,
ситно си писмо написа
и го до царян изпраща.
Царян си писмо получи,
получи и го прочете,
писмоно пише, говори:
"Царю льо, цар Костадине,
пусто ти било царството,
царството, господарството,
ако Момчила не хванеш!
Знаеш ли, или не знаеш,
че Момчил идва в Цариград,
във твоите, царю, палати?
Той идва, царю, и люби
твоята, царю, дъщеря -
хубава Мара гъркиня,
люби я и ще я вземе.
Мене е, царю, напуснал,
напуснал, царю, парясал,
нели е язък за мене.
оставям млада вдовица,
вдовица със две дечица!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014