* * *

Убийството на Момчил юнак

Поболе се Момчилица млада,
поболе се, понуда потърси,
та на Момчил тийо лепо дума:
- Ой ле и ти, мое първо любо,
а слези си долу в конюшница,
та си яхни Шарца кобилица,
та си иди у гора зелена,
да ми ловиш пиле диветина.
Яхна Момчил Шарца кобилица,
та отиде по гора по лова,
да улови пиле диветина.
Тия прати потера по него.
Ага беа у поле широко,
продума му Шарца кобилица:
- Ой ле и ти, Момчил добър юнак,
обърни се към поле широко!
Що са тия мъгли и прахове?
Тави си е потера по тебе.
А той си й вели отговори
- Ой ле и ти Шарца кобилице,
бързай, мари, дома да се върнем!
Отговори Шарца кобилица:
- Ой Момчиле, ой ле мой сайбийо,
Бог да бие твойе първо любо,
кеке ми е криля подрежало,
в нозе ми е клинци зачукало,
та не мога с тебе да си хвръкна.
- Чини гайрет, Шарца кобилице,
чини гайрет до дома да с' идем.
Ага веке порти наблизиа,
та си рукна Момчил добър юнак:
- Мила сестро, моме Ангелино,
слези бърже, сестро, отвори ми,
отвори ми високите порти,
кеке иде потера по мене,
та ке мене младо погубаа,
и ке тебе млада залюбаа.
- Мили брайно, Момчил добър юнак,
Бог да бие твойе първо любо,
що бе хитро, та мене измами -
коси ми е за съп заковала,
а полите за църната земя,
ключове е фов 6унар хвърлила.
- Мила сестро, моме Ангелино,
откъсни си поли от земята,
оскуби си коси заковани:
руса коса па ке ти изкара,
а брат, сестро, веке се не връща.
Бързай, сестро, порти да отключиш,
дорде не е потера стигнала.
Скуба си мома Ангелина,
оскуба си коси заковани,
откъсна си поли от земята,
та си спусна платно бабакерно,
да изтегли Момчил добър юнак.
Пусто платно до земя не стига!
Оскуба си мома Ангелина,
щото й са коси останали,
та натдаде платно бабакерно,
та се хвана Момчил добър юнак.
Бог я убил Момчилица млада!
С ножици е платно прережала,
та си падна Момчил на земята
и пристигна силната потера,
та погуби Момчил добър юнак.
Та влезоа в Момчилови двори;
посрещна й Момчилица млада,
та изнесе Момчилова чаша,
щото бере сто и двадесе ока,
да й служи вино тригодишно.
Всички госте чаша изпущиа,
ке е чаша тежка и претежка.
Тога се са госте резвещели:
- Та каква би тая неверница,
що погуби юнак над юнака,
ето не ле па друг да пожали!
Та хванаха Момчилица млада,
отсекоха нейна руса глава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014