* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Даде те мама, сино льо Вълко,
даде те мама овчар да ходиш,
да ми поядеш грудо сирене,
да ми попиеш прясното мляко,
дано ми станеш, Вълко, бял-червен.
Ти ми не стана, Вълко, бял-червен,
ами ми стана, Вълко, син-зелен.
Дали си, Вълко, дали си, сино,
дали си, сино, на връл кехая,
на връл кехая, на зла дружина;
дали ти, Вълко, дали ти, сино,
дали ти, сино, стадо промира,
дали ти, сино, псета бяс тръшка?
Вълко мами си тихо говори:
- Ой си те тебе, стара майно льо,
кога ме питаш, право да кажа -
нито съм, мамо, на връл кехая,
нито съм, мамо, на зла дружина,
нито ми, мамо, стадо промира,
нито ми, мамо, псета бяс тръшка,
ами ме, майно, змеица либи,
змеица либи, пуста кръвница,
та ми доходя сред полунощи.
Нито я, мамо, дружина чуят,
нито я, мамо, псета усещат.
Майчица Вълко тихо говори:
- Питай я, Вълко, питай я, сино,
имаме крава, крава ялова,
все се развожда, не се завожда -
питай я, синко, кво да я чиним!
Вълко мами си тихо говори:
- Питах я, мамо, питах я, мамке,
питах я, мамке, тя си ми каза:
"Разточи, Вълко, разточи, либе,
разточи на дълго колата
и през колата, либе ле Вълко,
прекарайте кравата ялова.
Разточили на дълго колата,
па не са прекарали кравата,
най са прикарали хубави Вълко.
И псета змеица усетили,
усетили змеица кръвница,
па са псета змеица хванали,
та я на късове разкъсали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013