* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Сино ле, сино Стояне,
от що си толков повянал,
повянал, та си посъхнал?
- Мале ле, мила майчо ле,
ти олку си ме попита,
я тебе право ще кажа -
най го на девет години,
откат при мене доходя
църноока девойка.
Гато я видя, че иде -
църноока девойка,
пак дойде при мене - (2)
църна е мечка голяма; (2)
нито я челяк угада,
нито я куче одуша.
- Сино ле, сино Стояне,
гато я видиш, че иде,
засвири, сино, й заплачи;
че ще те, гиди, попита,
ти ще хи, сино, отречеш.
Като я видя, че иде,
засвири Стоян, заплака,
и ке му й тихом говоря:
- Любе ле, любе Стояне,
от що не свириш и пееш, (2)
'ми свириш, любе, и плачеш? (2)
- Любе ле, любе Стоянке,
най го на девет години,
кат имам крава ялова -
нито се бикът отбива,
нито се теле добива!
Ке му тихом говоря:
- Любе ле, любе Стояне,
ти стани рано в неделя,
та поди на воденица,
та вземи, любе, та земи
от воденица пяница,
та хи търлата напръскай.
Той стана рано в неделя,
отиде на воденица,
взе от воденица пяница,
та хи търлата напръска,
търлата и легалото.
Като се, гиди, зададе,
хората я угадиха,
кучета я одушиха,
Ке му тихом говоря:
- И любе ле, любе Стояне,
я бях хитра и разумна, (2)
майка ти беше по-хитра,
та ме, любе ле, измами!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013