* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо ми, синко, посърна,
посърна, синко, повехна,
дали ти псета беснеят
или ти стадо промира?
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
нито ми псета беснеят,
нито ми стадо промира,
ами се, майко, научи
една ми мечка-стръвница.
Всяка ми вечер дохожда
и тая вечер ще дойде.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
то не е мечка-стръвница,
ами е, майка, змеица,
тя те е тебе залюбила,
затова, синко, линееш,
затова, синко, ти съхнеш.
Я иди, синко, в гората,
набери билки всякакви -
тинтява и кумунига,
и овчарската врътика.
Па, като дойде мечката,
вземи ги, синко, напуши,
с това ще ги прокудиш.
Че стана Стоян, отиде,
че набра билки всякакви -
тинтява и кумунига,
и овчарската врътика,
па, като дойде мечката,
с това ги Стоян напуши.
Че се мечката превърна
на хубава мома с криле,
хем лети мома, хем плаче,
майка му люто кълнеше:
- Проклета да е майка ти,
либе Стояне, Стояне,
че тя ни двама раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013