* * *

Мома и славей се надпяват

Зашила ми й, Дойчице ле, Коладе ле,
малка мома, Бърно ле, Коладе ле,
зашила ми пъстър ръкав
в градинчица под сливчица.
Кат го шие и си пее,
и си пее на разговор.
Де я зачу Сив славейчец,
отговаря Сив славейчец:
- Ой те тебе, малка моме,
айде с тебе на обзалог,
да се двама обзаложим -
ако мене ти надпееш,
ще ми режеш дясно крилце,
дясно крилце до раменце,
ако тебе аз надпея,
ще ти режа руса коса!
Обзаложли, запели са,
че са пели два дни, три дни -
малка мома глас добива,
Сив славайчец глас загубва.
Че го надпя малка мома,
че го погна да му реже,
да му реже дясно крилце,
дясно крилце до раменце.
Славей бяга и се моли:
- Ой те тебе, малка моме,
не ме гони, не ме плаши,
ще ти свия вито гнездо,
ще ти снеса пъстри яйца,
ще ти излюпя пъстри пилци,
ще ти пеят сутру й вечер,
сутру й вечер на разбуда,
ще ти хвърлят пъстри перца,
ще ги редиш но даровца,
но даровца, но месалца,
когат дойдат женихлите,
че ще рекат: "Баръм мома,
баръм мома, баръм чудо!"
Тебе пейме, малка моме,
да ни дариш добра дара!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014