* * *

Слънчева женитба

- Мари, Марийко дощерю,
сега за десет години,
както я майка родила,
нах вън си не излизала,
слънце те не е видвало,
вятър те не е дуйнувал.
Хайде, Марийко, излези,
да си те види Слънчице,
да си те дуйне ветерчок!
Марийка майка си послуша,
та си е нах вън излязла.
Ала я Слънце видяло,
та си е на небо запряло.
Майка Марийки викаше:
- Хайде, Марийко, си влязи,
да си ми търне Слънчице,
че ще да си се забави,
та ще го кара майка му!
Марийка влезе нах вътре
и Слънцено си замина.
Майка го хитро питаше:
- Слънчице, ясно Слънчице,
оти се, сино, забави?
- Как да се, мале, не бавям,
ага съм днеска видело
и друго Слънце на земя -
една Марийка у майка;
млого е за мен прилика,
да ми я взьомеш за булче!
И майка му го послуша,
взьо му я и доведе я.
Майка Марийки викаше:
- Кога ми биваш невеста,
на баба да си говееш
до двене, до три години!
И Марийка си говяла,
никому не продумвала...
Слънце си майци викаше:
- Мале ле, мила мале ле,
как да ми правям, мале ле,
с моено първо любове,
със моя няма Марийка?
Доведи си ми, мале ле,
звезда Деничка за любе!
Отде го видя Деничка.
Ага ми бе на венчаване,
Марийка борна светеше.
Звезда Деничка ромоне:
- Марийко, ляпа Марийко,
ако си ляпа, та не си сляпа -
изгоряха ти тьонките пръсти,
тьонките пръсти със пръстените!
Ляпа Марийка тихо ромоне:
- Звездо Деничко, млада невесто,
я съм говяла до три години,
до три години същехи баби,
на първо любе една година!
Ясно се Слънце хитро досети,
посьогна ръка да си ми хване,
да си ми хване ляпа Марийка.
Марийка си се Богу помоли:
- Стори ме, Боже, лятна лястовичка,
да си избягам от първо либе,
да си ми хвръкнам по всичка света -
зиме в полено, лете в горона!...
Слънце не можа да я удържи,
та хи разкърши летнине крила.
И хвръкна си и избяга си,
и си изпълни с нехини плода,
с нехини плода по всичка свята,
летни пилчкове лястовички...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014