* * *

Слънчева женитба

Мама е Радка мъмрала -
защо е на двора излязла.
Радка се люто разсърди,
че е на двора седнала
на костен гергеф да шие
ръкави и огърлеци.
Седяла е малко, не много,
седяла е три дни и три нощи.
Кат я видяло Слънцето,
Слънцето не си залязва,
Месецът не си изгрява...
Мама на Радка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
я излез горе в собата,
дано си Слънце залезе,
дано Месецът изгрее -
хора по нивя изгоряха,
косачи по ливадите
и малки деца в люлките!
Радка мама си послуша,
излезе горе в собата,
че си Слънцето залезе
и си Месецът изгрея.
Мама Слънцето чакала,
чакала, надявала му се,
и се е чудом чудила
защо се Слънце забави,
че три дни не си дохожда.
Чакала го е три нощи,
три нощи и три дни дена
да дойде да си вечеря.
Като си дойде Слънцето,
мама го на двор срещнала
и умилно го питала:
- Къде си, Слънце, ходило,
къде се, мама, забави,
та си не идеш, сино льо,
три дни ми, сино, и три нощи?
Три пъти съм ти готвила,
за три вечери вечеря -
вечерята ти изстина!
Слънцето мами продума:
- Я мълчи, мамо, онемявай!
И от мене Слънце по-има -
аз видях Радка хубава,
Радка и от мене по-грее!...
Как да си Радка излъжем,
сама въз нази да дойде?
Мама Слънчице думаше:
- Слънчице, мило мамино,
и туй ли да те науча?!
Ден иде, сино, Великден,
Великден, сино, Гергьовден;
моми във гора ще идат,
във гора здравец да берат,
и за здраве да се люлеят.
Ти спусни злати люлчици,
момите да се полюлеят.
Всичките моми ще дойдат
за здраве да се люлеят,
и Радка мома ще дойде
за здраве да се полюлей -
веднъж си Радка залюлей,
и дваж нагоре потегли!
Дошъл е ден ми Великден,
Великден, велик Гергьовден,
тръгнаха моми за дравец,
и за здраве да се люлеят.
Радка за здравец ще иде,
и за здраве да се полюлей.
Мама на Радка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
я излез горе в собата,
счеши се и се приглади,
злата премяна облечи
и се хубаво забради!
Радка мама си послуша,
излезе горе в собата,
счеса се и се приглади,
злата премяна облече
и се хубаво забради.
Мама на Радка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
клетва да имаш от мене -
като отидеш при свекъра,
при свекъра и при свекърва,
девет години да говейш
на свекъра и на свекърва!
Като отишла за здравец,
и за здраве да се полюлей,
злати се люлки спуснали
на здравковите поляни;
всичките моми вървели,
и се за здраве люлели,
най-подир Радка седнала
за здраве да се полюлей.
Слънцето Радка залюля,
веднъж си Радка залюля,
и дваж нагоре потегли,
че я на небе изтегли...
Радка е у тях седяла,
девет години говяла
на Слънчовата майчица,
нейната стара свекърва.
Като е три дни останало,
докато Радка продума,
станала е рано пред зори,
запали фурни големи,
да меси бели погачи.
Като фурните палеше,
злат й се скутец запали.
Стара свекърва продума:
- Радке ле, мила снашице,
ако си няма немица,
нима си сляпа слепица -
златен си скута запали?!
Радка мами си продума:
- Майно льо, стара свекърво,
два дена още остават,
доде ти, мамо, отговея,
прости ми, да ти продумам!
Аз не съм няма немица,
нито съм сляпа слепица;
мене ме е мама проклела
девет години да мълча,
да мълча, да не продумвам
пред свекъра и пред свекърва;
затуй съм, мамо, мълчала -
аз съм на теб говяла,
и дума не продумвала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014