* * *

Слънчева женитба

Нямала е мама, нямала е
от сърце мъжка рожбица.
Завила мама, повила
бял камък, бял мраморенин
и го в люлчица турила,
залюляла и запяла:
- Нани ми, нани, бял камък,
бял камък мраморенин;
ако ми станеш момченце,
лично ти й име Иванчо,
ако ми станеш момиче,
ще те кръщаваме Добранка.
И се е за вода нарекла
най на долното кладенче.
Ходила и се върнала;
като си порти стигнала,
един си гласец зачула,
един си гласец детински -
мър, то станало момиче.
Кръщавали са го Добранка.
Расла Добранка, порасла,
че я Слънцето залюби.
Слънчова майка думаше:
- Къде ми, синко, къснееш,
че ми раничко довадяш?
Слънчо майци си думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
като ме питаш, да кажа
защо си рано не довадям -
и аз си, мамо, залюбих
хубава мома Добранка.
Чудя се, мамо, маям се
как ще я, мамо, вземеме.
Слънчова мама думаше:
- Слънчо льо, сино Слънчо льо,
и туй ли да те науча?
Ден голям кат' се зададе,
ден голям, Слънчо, Гергьовден,
всичките люлки направят,
ти спусни люлка от небе;
всичките моми ще дойдат,
на люлка да се люлеят -
и Добранка мома ще дойде;
кат' се Добранка залюлее,
ти дръпни люлка на небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014