* * *

Слънчева женитба

Откак се Мара родила,
нах вънка не бе излязла.
Слънцето, да я не види,
ветерът да е не духне.
Та е излязла, излязла
на личният Великден,
брата си вода да сипе,
лицето да си умие.
Де я Слънцето видяло,
та се Слънцето запряло.
Комшието се чудеха:
- Бре как ли, що ли да сторим,
да се Слънцето разтръгне.
Да сторим люлка сребърна,
да люшним Мара хубава,
да се Слънцето разтръгне.
Стори ли люлка сребърна,
люшнали Мара хубава,
че си Слънцето разтръгна.
Слънчева майка питаше:
- Сино, Слънчо льо, Слънчо льо,
де беше, сино, досега,
нали се толкоз забави
три дена и три нощи?
- Мале ле мила, мале ле,
ти да ни викаш, мале ле,
едно е Слънце на небо
и друго има на земя.
Мара ми мома хубава,
тя на земята грееше,
запрях се да я погледам,
затова се толкоз забавих.
- Сино, Слънчьо льо, Слънчо льо,
взе щеме Мара за синът.
Ти ще през денят да грееш,
пък тя вечер да грее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014