* * *

Слънчева женитба

За Слънце Янка годена,
Слънце е не я видело.
Чуди се Слънце, мае се,
какво ще Янка да вземе.
Душманка била снаха й,
та я на двора извика:
- Я излез, мома, на надвор,
да видиш чудо големо -
у нашта нова градина
какво е цвекье цъфнало,
най-вече ружа сталийска.
Янка си снаха послуша
и си на двори излезе.
Слънце си Янка увзело
и я завело, завело
на връх на Стара планина.
Наклали ясни огньове,
припекли вакли овнове,
принесли чъбри със вино.
Янка си вино служеше,
чашите не допълняше,
на ги със сълзи пълнеше.
Янка си снаха кълнеше -
що я е надвор извела,
та я Слънцето увзело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.05.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014