* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Тръгнала е малка мома,
за студена бистра вода,
там си найде малка мома,
нехинуту първо либе.
А либе й тийом дума:
- Седни, моме, да думаме,
влашки думи, арменлийски!...
Седнали са, думали са,
юнак дума не закратя,
лю завтаря, лю повтаря,
една дума по дваж, по триж;
кога видели - мрак паднало,
месечинка рог подала,
и друга зьола да захода.
Юнак дума не закратя,
лю завтаря, лю повтаря,
една дума по дваж, по триж.
Мома му се вярно моли:
- Пусни ме, бре, юначе,
да си ходя у дома си!
Как ще кажа моюх майци,
моюх майци, чуждом бащу.
- Я си тебе приучувам -
кажи, кажи, малка моме:
"Сиво стадо поминало,
замътило бистра вода,
та я чаках да се бистри,
да се бистри, да с' налея!"
- Лъжи, моме, кого лъжеш,
майка си не мой лъга,
аз те тебе познавам,
по очите, по лицето.
Лице ти е променено,
като в море мрянка риба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015