* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

- Водо льо, бисра, студена,
кой тебе, водо, налива?
- Налива си ме, юначе,
една ме малка девойка.
- По кутри въкит духода?
- По греям слънце духода,
по зайдем слънце духода.
Отсреща иде девойка.
- Постой, девойку, почекъй,
думичка имам да т' кажа,
кауле имам за правене.
- Юначе, луди делийо,
намой ме спирай, юначе -
га ида в къщи, що щ' кажа?
Дума се дума не крата,
юначе, луда делийо.
Месечинката рог издаде,
още думата не кратат.
- Моме ле, мари, хубава,
както съм те измамил,
тъй ще те, моме, изуча
на майка си са кажеш:
"Демир стадото замнало,
герану е размътило,
чаках да се обистри!"
- Сега, юначе, га ида,
чуждян баща, сойна майка.
Като си в къщи отишла
майка й я питала:
- Сойна майка немой лъжи,
моме ле, мари, хубава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015