* * *

Любовен унес на влюбен момък - 4 (Бърза да се прибере в село, та да я види)

Иван на Рада думаше:
- Радо льо, любе Радо льо,
какво е туй нашто любене,
любене, Радо, лъгане?!
Снощи седнахме хляб да ядем,
да ядем, Радо, да пием,
наум ми дойде за тебе,
че ми хапката приседна,
че станах вода да пия,
че станах, Радо, не седнах.
Влязох в тъмни яхъри,
изведох серез биволи,
в ново ги рало упрегнах
и на нивата отидох.
Нашта съм нива заминал,
на вашта, Радо, отишъл,
пуснал съм бразна, повторил,
че ми се счупи ралото,
ралото и копралята.
Кога нагоре погледнах,
баща ти иде от село,
ем иде, Радо, ем крещи:
"Иване, луда гидийо, (2)
като ми любиш момата,
защо ми ореш нивата?!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015