* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак, Коладе ле,
Добър юнак с добра коня, Коладе ле,
че си има бърза коня,
на ден света обихожда,
обихожда и пак дохожда.
Де го зачуло Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
ти се хвалиш, че си имаш,
че си имаш бърза коня,
на ден земя обихождаш,
обихождаш и пак дохождаш.
Айде да се обложиме,
обложиме и обзаложим,
ако ли ти ме надминеш,
ще ми вземеш милна сестра,
милна сестра Ангелина;
ако ли те аз надмина,
ще ти взема бърза коня.
Обложили и обзаложили -
юнак пуща по земя,
слънце пуща по небе.
Слънце отмина на обяда,
юнак слиза сред земята,
че си слезе от враня коня,
че си легна и позаспа,
слънце стигна на икиндия,
конче цвили с краком рови:
- Я стани, стани, Добър юнак,
не ме давай на Ясно слънце,
да ме язди деня и нощя,
денем по небето, нощем по земята.
Че си стана Добър юнак,
че се възседна хранен коня,
слънце трепти залязва.
Юнак стигна на край земя,
че си взема малка сестра,
мила сестра Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014