* * *

Юнак и Слънце се надварват

- Ти, юначе, похвалаче,
ти ли ми се хвал похвали,
сношка ми вечер на кладенци,
преж момите, преж момците,
че си имал бързоконе,
бързоконе, ветрогоне -
за ден земя обихаждаш,
и па си с вечер дом дохаждаш?
Хванали се вяра и клетва
двама с Ясното слънце.
Ясното слънце отговаря:
- Бре, юначе похвалаче,
тизе мене ако надвариш,
ази имам една сестра,
една сестра Хемшерийка,
мойта сестра твоя да е!
Ако аз тебе надваря,
твойто конче мое да е!
Хванали са вяра и клетва
и тръгнали са да вървят.
Слънцето отиде на пладнина,
млад юнак насред земя,
поби кола, върза коня,
и си легна, та си заспа.
Конче му се ясно изцвили:
- Бре, юначе похвалаче,
я ставай път да вървиме -
слънцето бърза да захадя.
Слънце трепти да зайде,
млад юнак на порти чука
и слънцето отговаря:
- Я излени, мойта сестра,
мойта сестра Хемшерийка -
този юнак твой да е!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014