* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил ми се добър ми юнак,
ей Коладе ле, мой Коладе:
- И аз си имам добрата коня,
за ден обижда сетята земя,
сетята земя, синьото небе.
Де го зачува Ясното слънце,
кат го зачува, хабер провожда:
- Та какъв ще е тозика юнак,
сам да си дойде, път да пътиме,
път да пътиме, път да вървиме.
Ако ме юнак мене надмине,
той да ми вземе милата сестра,
милата сестра, сама Еленка.
Ако си юнак ази надмина,
аз ще му взема добрата коня,
верна са клетва тогаз сторили,
че са легнали сънчец да поспят.
Слънцето трепти, трепти, изгрява,
добър ми юнак лежи, не става.
Слънце отиде, та ми е обед,
добър ми юнак лежи, не става.
Конче му рижи, със крака рови,
яра се вдига до синьо небе.
Слънцето трепти, трепти засяда,
добър ми юнак лежи, не става.
Конче му рижи, със уста дума:
- Я стани, стани, ти мой стопанко,
ти мой стопанко, ти мой душманко.
Тогаз ми стана добър ми юнак,
че си назоби добрата коня
със девет кила белия ориз,
ем го напои със девет ведра,
със девет ведра руйното вино
и го оседла синьото седло,
синьото седло, сребърен гемчиц,
че го потегли на пинек камък.
Докат се юнак на кон надметне,
конче отиди на средо пътя,
докат се юнак на кон намести,
конче отиди слънчеви порти.
Сама Еленка из двори ходи,
из двори ходи, порти не отваря.
че са разсърди добър ми юнак,
конче посмъркна, порти прехвъркна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014