* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвалил се Добър юнак
снощи вечер на седенки,
сутром рано на кладенци,
пред момите, пред момците,
че си има бърза коня -
за ден света обихадя,
обихадя, пак дохадя.
Де го зачу Ясно слънце,
отговаря Ясно слънце:
- Ой те тебе, Добър юнак,
та ти си се хвал похвали
снощи вечер на седенки,
сутром рано на кладенци,
че си имаш бърза коня -
за ден света обихадя,
обихадя, пак дохадя?
Айде да се обзаложим -
ако ли ме ти надвариш,
отдавам си от богата,
от богата милна сестра,
милна сестра Ангелина;
ако ли те я надваря,
отвземам ти от Богата,
от Богата хранен коня.
Ясно слънце рано рани,
рано рани та в понделник
рок подаде, та потръгна.
Добър юнак рано рани,
оседна си хранен коня,
сбута конче, та замина.
Кон му хвръкна, та потръкна,
та си кацна среди-зиме
под крушчица петрошчица.
Та си слезе Добър юнак,
та си върза добра коня,
та си легна, па си заспа.
- Стани, стани, мой стопанин,
Ясно слънце на икиндия;
ние среди среди-зиме!
Та си бръкна в десна джоба,
та извади златно тазче,
та си гребна студна вода,
та си оми бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови.
Па си тури лява й нога,
лява й нога на зенгия.
Дор да метне дясна нога,
кон му хвръкна и потръкна,
та си кацна у слънчови,
у слънчови, вън на порти.
Изляла е слънчовата,
слънчовата милна буля,
виком вика, тиком тича:
- Излез, излез, Ангелино,
да си видиш какво й добро,
какво й добро на портите -
юнак ли е, слънце ли е,
вятър ли е, облак ли е!
Изляла е Ангелина,
та посегна Добър юнак,
та я улови за ръката,
за ръката, за десница,
че я метна зад себе си,
зад себе си, зад коня си.
Та кердоса малка мома,
малка мома Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014