* * *

Юнак и Слънце се надварват

Похвали се Добър юнак,
Коладе ле, Коладе ле,
снощи вечер на чешмата,
на чешмата пред момите,
пред момите, пред момците,
че си има добро конче,
добро конче вихрогонче.
За ден ходи и обхожда
от изтока до запада.
Де го зачу Ясно слънце.
- Ой те тебе, Добър юнак,
ела тука да се хванем,
да се хванем на обзала.
Ако ли ме ти надминеш,
ще ми вземеш мила сестра,
мила сестра Ангелина.
Ако ли те аз надмина,
ще ти взема добро конче,
добро конче вихрогонче.
Ясно слънце на изгрева,
Добър юнак в равно дворе,
конче седлай, конче бюздай.
Лява нога дор прехвърли,
дясна нога дор прехвърли,
че си стигна насред земя,
насред земя в ливадето,
в ливадето под крушката,
сведе клонче, върза конче,
че си легна, та заюсна.
Добро конче с крака дере,
с крака дере, с уста цвили,
с уста цвили и говори:
- Ой те тебе, Добър юнак,
дали мислиш да ме имаш,
или мислиш да ме нямаш?!
Че си стана Добър юнак, -
Ясно слънце на икиндия,
сведе клонче, отвърза конче,
че си метна лява нога,
дор прехвърли дясна нога,
че си стигна накрай земя,
накрай земя, на чешмата,
на чешмата пред момите,
пред момите, пред момците,
че изпревари Ясно слънце,
че му взема мила сестра,
мила сестра Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014