* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Останала Милица вдовица.
Цар на Милица думаше:
- Как можа, мари, как можа,
на Добри ръка да издигнеш,
на Добри, хайдутбашию?
Милица дума на царя:
- Какво да сторя, да стигна,
не мога на пътя да сляза,
от тези пусти душмани,
все ме за Добри тъкмяват.
Че станва, отиде Милица,
във горицата зелена,
намери сухо чуканче,
с пъстро го атлъче завила,
с пъстър го й пешкир покрила,
че си детето вземала,
че отиде, отиде Милица
на хайдушките колиби.
Дор три пътя се изпровикна:
- Добре ле, хайдутбашию,
де да си, Добре, да дойдеш,
мъжка ми се рожба намери,
няма кой да я кръщава,
да дойдеш, да го кръщаваш,
да му й името наречеш,
на твойто име, бре, Добри!
И от де я Добри, бре, зачу,
той край Милица отиде
и са двамата тръгнали,
право си у село отидоха,
право у църква отидоха,
нали у църква влезоха,
Милица дума на Добри:
- Добре ле, хайдутбашию,
постой, Добре ле, почакай,
че ида, попа да викам.
Нали се Добри излъга,
Добри у църква остана,
Милица навънка излезе
и си вратата заключи.
Не отиде попа да вика,
най ми сред село отиде,
дор три се пътя попровикна:
- Чувайте, хора селяни,
Добри у църква затворих,
вървете, Добря убийте!
Де я селяни зачува,
всички на крак станали,
брадви, колове лапнали
и си църквата обиколиха,
и си Добри убиха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014