* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненчо сираче,
без баща Ненчо, без майка.
Нема кой да го научи
да оре Ненчо, да копай.
Сам си се Ненчо чудеше,
коя е кяра най-лесна,
най-лесна и най-печална,
ах, че си Ненчо намисли
хайдутска кяра най-лесна,
най-лесна и най-печална.
Посъбра Ненчо дружина,
до седемдесет юнака,
че си гората заварди,
птичката да не прехвъркне,
де кого срещне, все коли.
От де го зачу пашата,
той при Еленка отиде,
Ненчова сестра по-малка,
и на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
мож ли се нае, Еленке,
брата си Ненчо да уловиш?
Ще ти дам крина жълтици
и половина бешлици!
Еленка, булка хубава,
дете от парцали направя,
нарамва люлка на гърба
и си в гората отива.
Ах, че се виком провиква:
- Ненчо ле, братко Ненчо ле,
де да си, братко, да дойдеш,
детето да ми изречеш
на твойто име, братко ле,
и то да бъде юначно,
като теб, братко Ненчо ле!
Ненчо Еленке думаше:
- Еленке, сестро по-малка,
да не би да е измама,
главата ще ти отрежа!
В неделя, рано сутринта,
Ненчо се хубаво премени,
запаса сабя френгия
и си в селото отиде.
Като в черквата влезе,
всички се врати затварят.
Ах, че си Ненчо хванали.
Ненчо ми млада войвода
бръкна под пола войводски,
извади сабя френгия.
Докато се наляво завърти
и се на дясно обърне -
всичко е Ненчо изпоклал,
само сестра му остана.
Ненчо Еленки думаше:
- Това е, сестро, измама!
Че й главата отряза
и си в балкана отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014