* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Имала майка, гледала
мила си сина Богдана
и една щерка Еленка.
Раснали, та пораснали.
Богдан хайдутин отишъл,
пък Еленка се ожени
на едно село делечно.
Мъжка си рожба добила
и го Богдане кръстила,
Богдане - на хайдутина.
Де зачул Богдан и разбрал,
напълни чанта синчена
с рубета и махмудета,
че у Еленка отиде,
у сестра си на госте,
та на вратата почука,
почука и хи повика:
- Сестро Еленко, Еленко,
стани ми, сестро, отвори,
Еленко, да ти поседя
и дарба да те подаря!
Еленка стана, отвори,
та влезе Богдан хайдутин.
Право на люлка отиде,
та се над люлка наведе
и на Богданча думаше:
- Расни ми, расни, Богданчо,
расни ми, голям да станеш,
като вуйча си Богдана!
Кя му Еленка думаше:
- По-тихо, бачо, хортувай,
да не те чуе свако ти,
че ще те, бачо, предаде
на котленските жандари!
Още си дума думаше
и жандарито стигнаха,
къщата хми сардисаха.
Еленка дума бачо си:
- Ми сега, бачо, ми сега,
ми сега, как ще да сторим?
- Не бой се, сестро Еленко,
не бой се, не страхувай се!
Кога ме, сестро, поведат,
къде пустото бесило
и ти подире ще вървиш,
сабя френгия ще вземеш
и да я криеш, сестро ле,
край твойта сянка дебела.
Кога ме вдигнат на стола,
кога ми въже накличат,
пък ти, Еленко, ще речеш:
"Недейте беси брата ми,
да се със него простиме,
че ми е братле еднинко!"
И ще ми сабя подадеш.
Еленка така направи.
Като му сабя подаде
и той се Богдан развъртя,
та си жандари косеше,
като на чаир сеното
и хми главите сечеше,
като на бостан карпузи.
Сал ми е Богдан останал
със сестра се Еленка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014