* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Горо ле, горо зелена, мари,
зелена и разшарена,
знаеш ли, горо, помниш ли, мари,
лани година, горо льо,
пълна и равна с овчаре,
под всяко дърво и овчар,
под всяка шумка и агне.
Сая година, горо льо,
пълна и равна с хайдути,
под всяко дърво хайдутин,
под всяка шумка и пушка,
под бяла елха бял чадър,
под чадър Чавдар седеше.
Царя се виком провикна:
- Който Чавдаря улови,
полвинта царство предавам,
полвинта царска столнина!
Никой се, холан, не наел,
наела ми се, наела
Чавдарьовата кумица.
Повила плени без дете,
та ю гората отишла,
че си се виком провикна:
- Куме Чавдарьо, Чавдарьо,
къде си, куме, да дойдеш?
Мъжко съм дете добила,
името да му наречеш,
на твойто име - Чавдарьо!
Къде я зачу млад Чавдар,
той при кумица излезе,
тя му детето подала.
Като взе Чавдар детето,
той на кумица продума:
- Кумице, милна кумице,
права ли ще ми посветиш,
сабля ли ще ми накървиш?
Кумица му отговаря:
- Права ще да ти посветя,
сабля не ща ти накървя!
Той си я Чавдар запали,
та си му права посвети.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014