* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Остана Ненко сираче
на половин година,
без баща Ненко, без майка,
няма кой да го научи
да оре Ненко, да копае
бащини ниви и лозя.
Че расна Ненко, порасна,
купи си пушка бойлия
и тънка сабя френгия,
на връх на Рила отиде,
не пуска птичка да хвръкне,
не делким човек да мине.
Царят заповед издаде -
който си Ненко улови,
при него да го заведе,
голям армаган ще вземе,
девет дюкяна с премяна
и девет - ситен маргарит.
Никой не ми се е наел,
наела се е сестра му,
тя да си Ненко улови.
Навръх на Рила отиде
и се изясно провикна:
- Къде си, Ненко, да дойдеш,
детето да ми кръстиш
на твойто име хубаво!
Ненко сестра си послуша,
тя го в черква завела
и там си Ненко заключва.
Дете на пангар седеше
и си на Ненко думаше:
- Вуйчо ле Ненко, вуйчо ле,
тя мама не е за попа,
тебе ще, вуйчо, да хванат!
Ненко се Богу молеше:
- Я стори, Боже, направи
черквата да се отключи!
Как се е от Бога смилило,
че се черквата отключи.
Като си Ненко излезе,
двор бе пълен стражари.
Ненко си сабя извади -
като наляво завъртя,
дорде надясно да сключи,
само Тодорка остана.
Ненко Тодорки думаше:
- Кажи ми, сестро Тодорке,
глава ли да ти отрежа
или очите извадя?
Ако ти главата отрежа,
ти нищо не ще разбареш...
Че й очите извади
и на Тодорка думаше:
- На ти дюкяни с премени,
на ти дюкяни с маргарит!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014