* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Заварди Стоян гората, мари,
покрай гората й селата -
не дава пиле да хвръкне, мари,
не дава чувяк да мине.
Едно ми пиле прехвръкна,
и той го Стоян замяри.
Чак са до царя зачуло,
царят хабер изпратил:
"Кой може Стоян да улови,
при мене да го доведе,
полвинта царство ще му дам."
Никой са, холан, не наел,
наела ми се, наела
Стояновата кумица,
деветгодишна яловица.
Навила пляни без дете,
че край гората отиде
и се юнашки извика:
- Куме ле, куме, кум Стоян,
де да си, куме, да дойдеш,
да дойдеш, дете да кръстиш,
да кръстиш и да христиниш!
Отде га зачу кум Стоян,
той при кумица излезе,
та са дваминта тръгнали,
двама на черква отиват.
Като до черква стигнали,
тя на Стояна думаше:
- Остай си вънка силяха,
със силях в черква не влязай.
Че си Стояна хванали
и го при царя завели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014