* * *

Хайдутин - кръстник на сестрино дете

Завардил Ненчо пътища,
пътища, кални друмища,
не дава птиче да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Кат' дочу царят за него,
хабер след хабер проводя
кой ще са емни наемни
Ненча войвода да убий
Никой са не е наело,
наело и наемнало,
най сал й наела, наемна
сестра му лелян Тодорка.
Отиде в гора зелена,
та че са викна, провикна:
- Батьо ле, Ненчо войвода,
де да си, батьо, да дойдеш,
девет съм деча имала,
на всяко име турила,
десето сега добила,
да дойдеш, ти да го кръстиш.
Ненчо войвода думаше:
- Сестро Тодоро, Тодорке,
да не е, сестро, измама,
измама, да ме измамиш?
- Не бой се, батьо, не бой се,
от сестра измама бива ли,
сестра за брата умира,
камо ли да го предава,
не е никаква измама!
Като в черкови влязоха,
Тодорка дете остави
и си на Ненка думаше:
- Постой, почакай, батьо ле,
да си попове доведа,
детето да си ми кръстят.
Тодорка навън излезе,
и си вратата затвори,
затвори и я заключи.
Дете на година не дума,
дете на три дни продума:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
мама си не е отишла
попове да си доведе,
най си е, вуйчо, отишла
тебека да си издаде!
Кат' зачу Ненчо тез думи,
наред куните целува,
с тънки жълтици слагова.
Нали бе Божа работа,
сама се врата отключи,
отключи и се отвори,
та си е Ненчо забягнал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.08.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014