* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делили,
Петър и Павел двамата.
Всичко по равно делили,
нивята по ар делили,
нивята синджир теглили,
лозята по ред прочели,
само им останало
дор два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Ако соколи разделят,
сокол за сокол пищеше;
ако конете разделят,
кон за коня цвилеше.
Петър Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
утре е света неделя,
утре по-рано ще станеш,
ще сготвиш гостби угодни,
в гостби отрова ще сложиш,
Павел на гости ще поканиш,
Павел да си отровиш,
та конете да останат,
и двата сиви сокола.
Сутринта рано в неделя,
Петър си рано подрани,
та си конете изведе
и двата сиви сокола,
вросни ливади заведе,
конете да си разкара
и двата сиви сокола.
По небето пиле хвърчеше,
Петър си сокол изпусна,
литна ми сокол нагоре,
пъстро си пиле настигна,
люта се борба захвана.
Това ми пиле небесно,
сив си сокол кълвеше,
Петър си борба гледаше,
като видя сокола надвещан,
другия сокол пусна.
Тези ми сиви соколи,
нали ми са два мили братя,
пиле небесно хванаха,
един му очи кълвеше,
други му пера скубеше,
пиле им пищи, говори:
- Пуста останала майка ми,
дето ми братец не изхрани,
мене да си отърве
от тези сиви соколи.
Тогаз се Петър досети,
за неговата мила майчица,
дето му е братец изхранила,
а пък той какво направи,
какво на Петранка поръча,
бързо си коне обърна,
бързо към село потегли,
дано Павел жив да завари.
Петранка, булка хубава,
станала рано в неделя,
сготвила гостби угодни,
Павел на гости покани.
Яли са още пили са,
Петранка на Павел думаше:
- Павле ле, мили деверко,
Петър в ливади отиде,
конете да си разкара
и двата сиви сокола.
На мене Петър поръча,
тебе на гости да извикам,
тебе да си отровя,
на нас конете да останат
и двата сиви сокола.
Едно ще те деверко помоля,
кога се Петър зададе,
те да се деверко престориш,
престориш, като на умрял,
аз ще те деверко оплаквам.
Петър си порти отвори,
Павел се на мъртъв престори.
Петранка, булка хубава,
тя се със черно забради
девера да си оплаче.
Петър във къщи влезе
и се ясно провикна:
- Петрано, либе Петранке,
какво си либе сторила,
аз ти либе на енкъс рекох,
а ти си го либе сторила.
Бре Боже, бре мили Боже,
какво ще правя, ще сторя,
как без мил братец ще живея?
Като чу Павел тез думи,
бързо се на крака изправи
и си при Петър отиде.
Двамата се прегърнали
Петър на Павел думаше:
- Павле ле, братко Павле ле,
халал ти струвам конете
и двата сиви сокола,
стига ми туй дето си имам,
моето либе, Петранка,
хубава още разумна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015